Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2016 11:16 - История с шофьор на автобус или притча за силата на усмивката
Автор: benra Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1986 Коментари: 1 Гласове:
8

Последна промяна: 22.04.2016 11:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Тази история е проста, кратка, напълно обикновена и гарантирано истинска.
Не е сладникава, не е скандална, не предизвиква вълна от протести, възмущение или социално въздигане.
Не става въпрос за цената на билетчето.
В края на пиесата никой не полудява, не се сбива, не бива глобен. Няма катастрофи, липсват псувни. Не мирише на седмично готвено.

Действащи лица:

Шофьор на градски автобус - синя перфектно изгладена риза, закопчана догоре. Постригана и сресана коса. Гладко избръснато лице. Възраст приятна.
млада пътничка 
пътник 
аз-разказвач
возещи се пътници - миманс

Място на действието - столицата, автобус, движещ се по линия 213
Време на действието - петък сутрин. Слънчево

Млада пътничка, желаеща да си закупи билетче крещи към шофьора, опитвайки се да надвика жуженето на двигателя:
- Два билета!
Шофьорът,  неоткъсвайки очи от пътя, ширнал се пред него, но с широка усмивка на лице:
- Добър ден!
Младата пътничка, недочула добре: Каквооо?
Шофьорът, усмихнато - казах "Добър ден"
Младата пътничка (вика): Моляяя?
Шофьорът, леко смутено : Нещо лошо ли казах?
В този момент младата пътничка, силно желаеща да се трансформира от нередовен в редовен пътник, асимилира смисъла на казаното от шофьора и неговата усмивка променя лицето й от напрегнато в смутено усмихнато:
- А не, просто не Ви чух...
Взима билетчетата и вече уверено усмихната влиза навътре в автобуса.
Оглеждам се. Онези возещи се, които допреди малко индиферентно зяпаха през прозореца в очакване петъкът да мине бързо, вече се усмихват.
Пътник се обръща към шофьора : едно билетче, ако обичате. 
Шофьорът: Добър ден, да...разбира се
След това вижда 20-те лева, които пътникът подава и смутено казва:
Обаче нямам да върна...Мога само до 10. Още е рано и не съм ги събрал.
В прожекторите моя забележка: не се кара, не вика, не е ядосан, не държи реч, че не е длъжен да има дребни, нито, че пътникът е длъжен да има дребни. Усмихва се
В резултат на което десетина ръце започват да ровят по чанти и джобове.
20-те лева са развалени, билетчето е купено и градският автобус придобива нова форма и измерение.
Петъчно, цивилизовано, човешко, усмихнато.

Благодаря ти, шофьоре на автобус 213 в петък, 22 април 2016 г., 9 часа и 27 минути на хотел Плиска.
Искаше ми се да ти знам името, за да ти кажа - така се прави! Благодаря за усмивката!




Гласувай:
8



1. sande - Така се прави ...
23.04.2016 04:09
Колко е просто да си нормален.

Но не винаги се получава.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4392496
Постинги: 739
Коментари: 12621
Гласове: 29486
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031